Пф. Апатия. Ама голяма апатия. Star Wars: KotOR II се оказа разочарование... на края. Чувствали ли сте се излъгани? Измамени? Вървяли ли сте седмица в пустинята само за да разберете че сте не сте стигнали никъде? [сарказъм] Точно такива приятни и абсолютно 'не-пораждащи-агресия' чувства ме налегнаха след като изгледах края на въпросната игра. [/сарказъм] В цялата игра има 2 вида край - ако си бил 'лош', през по-голямата част от времето, а другия - ако си бил добър. И стотиците избори, които си направил през тези 60 часа игра нямат абсолютно никакво значение. Което е плачевно, при положение че измежду тези избори е дали да спасиш планета, дали да се влюбиш в който трябва, и в когото - не, дали да убиеш един от спътниците ти, дали да се откажеш от 'Силата' и т.н. Недопустимо е от гледната точка на играта, която така изкусно се нагажда по изборите ти. Всеки знае че живота не е черно-бял, та да има само 2 развръзки. А пък може би е... във филмите (и игрите) на Лукас.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Условия за четене, бла бла
Използване на материали от блога, включително истории, картинки, статии, житейски заблуди, болни идеи и рам е строго препоръчително.
0 коментара:
Публикуване на коментар