BUGbuntu 7.10

-Пфу!
*храааач*...
*плюв*
- Абре 'танасе, тва новото убунту за нищо не става бе!
- Ееее, не става, не става, ама като опря до свободна операционна система и го сложи, нали?
- Ке го сложа ама друг път ке нема да го сложа. Виж! Не ми бачка мрежата... За кво ги бих тия 700мб?...


Какъв е извода - че да си (македонски) войвода не е лесно. Но за това - друг път.
Сега за новото убунту, което противно на всички очаквания, и то не само мои, се издъни така яко, колкото и не се издъни Лорън Харис на онова мероприятие което чаках(ме) от дооооста време. Думата която определя цялото седмо поколение на тази дистрибуция е БЪГ. Винаги съм бил привърженик на debian, apt-get и цялото убунту, но този път съм до такава степен стъписан от неизползваемостта му, че дори в момента инсталирам SUSE 10.3 на лаптопа. *оп! готово е*. Не става дума за 3д ефекти на десктопа. Не става дума за 3д ускорение. Дори не става дума за разпознаване на хардуера. Всичко от горепосоченото бачка. Но, за да не е скучно, 2 програми се карат за нет връзката ми и... в крайна сметка махнах едната и изключих другата. Пускам настройка през конзолата, също както са го правили преди 16 години със 'слака'. Има ли нет? - Няма нет. Хм. Зааащо ли? Поглеждам 'ifconfig' и О, Ужас!, получил съм ip от рода на 0.0.0.0. Забавно. Да не говорим за безжичната мрежа. Хич и да не става дума за кракване на безж. мрежи. А и средата (ползвам GNOME, иначе работата е печално бъгава) е една тежка, тежка... все едно съм на 486-ица на 60MHz. А СУСЕ-то в момента върви, едно такова зеленичко, бъзичко, лекичко и... Отивам да ям макарони без захар, да слушам мейдън без Лорън, и да си цъкам на компа без убунту 7.10. А уж седмака ми е щастливо число.

Условия за четене, бла бла

Използване на материали от блога, включително истории, картинки, статии, житейски заблуди, болни идеи и рам е строго препоръчително.