Пф. Апатия. Ама голяма апатия. Star Wars: KotOR II се оказа разочарование... на края. Чувствали ли сте се излъгани? Измамени? Вървяли ли сте седмица в пустинята само за да разберете че сте не сте стигнали никъде? [сарказъм] Точно такива приятни и абсолютно 'не-пораждащи-агресия' чувства ме налегнаха след като изгледах края на въпросната игра. [/сарказъм] В цялата игра има 2 вида край - ако си бил 'лош', през по-голямата част от времето, а другия - ако си бил добър. И стотиците избори, които си направил през тези 60 часа игра нямат абсолютно никакво значение. Което е плачевно, при положение че измежду тези избори е дали да спасиш планета, дали да се влюбиш в който трябва, и в когото - не, дали да убиеш един от спътниците ти, дали да се откажеш от 'Силата' и т.н. Недопустимо е от гледната точка на играта, която така изкусно се нагажда по изборите ти. Всеки знае че живота не е черно-бял, та да има само 2 развръзки. А пък може би е... във филмите (и игрите) на Лукас.
the matrix speaks again
Why, why, mr. Anderson...
Или на бг "Защо.... Слави, Защо?..."
Защо винаги така се получава, решавам да се заема с игра когато имам най-малко време, а играта в случая една перла, един брилянт на фона на всичко останало, което съм играл напоследък.
Star Wars: Knights of the Old Republic 2
Толкова гениално замислена история, че ако беше книга - не бих се поколебал да отворя на последната страница и за впия жадно очи в последния параграф. Е, може би ще ми трябва да прочета последните *няколко* параграфа, за да разбера за какво иде реч, но определено бих го направил. Защото историята в тази игра е най-голямото колело от часовниковия й механизъм, задвижващ я. Ето на - 4 часа минаха като 40мин. Искам повече игри да са като нея. Чакай... по-скоро не, иначе няма да ставам от стола си вкъщи. Мда. Отивам да спя. Утре ме чака работа и sw:kotor2.
green pastures, butterflies and psychos
Върнах се. И сега ще сложа край на всичките ви спекули че [цитирам] съм бил да се запивам някъде [край на цитата]. Бях болен. И с нескрита гордост също ще споделя че мозъкът ми се пържи 2 дни с температура 39,5. Определено има нещо забавно в цялата работа, защото се скъсах да сънувам през тия два дни. Сънувах как котки се самоизяждат, как някакви домакини се мотаят вкъщи без да има причина, как се возя на празен трамвай без шофьор и само няква бабичка седи до мене(може би смъртта? яко), сънувах и нещо за Мъглиж но вече го забравих, сънувах и Марин с метъл тениска на Ангра. Ама много странна беше тениската, една такава 'фешънска', пък отдолу й пише "Ангра", ама със такъв шрифт, какъвто пише Christian Dior или т.н. Абе фешънска тениска с фешънски шрифт, ама пише Ангра. Чудно.
И самото ми състояние също беше забавно. Понеже ме боляха очите да гледам, затварям ги, и после като ги отворя се оказва че съм бил 'проспал' 10ина-15 мин. Същински blackouts.
Само след обстоен пре-предглед на състоянието и уменията ми в Call of Duty 4 заключих че не съм увреден по никакъв (освен може-би психически, но това не е нищо ново) начин. И нали съм шибано копеле, взех си бележка за тази седмица, въпреки че вече съм ок. И нали съм шибано копеле без късмет, взеха че дадоха ваканция. Пффф...
Ай до скоро прочитане.
