Кой не е чувал Firewind, кой не е слушал за тях?...
...особено след паметната вечер на 18 април 2008, когато бяха подходяща прелюдия за Kamelot. Та още тогава, дори и смътно, ни осеняше идеята че най-вероятно ще ги видим отново. Този ден мина и замина, и това, което ще остане от него, освен спомените, са много снимки, автографи и подобни бездарни драсканици на съмнителни летописци като мен.
Походът започна на 9 януари, в 16и30. След като бях станал преди около 2 часа, и бях хапнал нещо преди около 1, врътнах ключа и снегът заскрибуца под краката ми. Не след дълго под същите скрибуцаше някакъв винкел на буса, а след още малко - на трамвая. Към 17ч и нещо слязох на центъра, зад съда, и съживен от студа, се отправих с бодри крачки към клуб BlueBox. Който пък се оказа малко след централна гара. Вече беше почти 18ч, а ние бяхме застанали пред малкия вход на стара соц сграда, която освен по типичната алуминиева дограма от 70-80те, по нищо не може да се познае че е зала и че въобще се провеждат/са се провеждали културни мероприятия в нея. Бидейки фанатизирани фенове, постоянно се оглеждахме за някой заблуден музикант, от който да изкрънкаме по някой автограф, ала бусът вече стоеше пред залата когато пристигнах(ме) и по всичко личеше че сме изпуснали 'влизането'. След неопределено време някакъв чичка дотърча, крещейки че се е снимал с вокала, и веднага контриран с въпроса "Къде?", обясни че групата се била изнизала от задния вход и отишла "да хапне нещо", но след концерта щяла да ни обърне внимание. Въпреки че чичката вече беше на градус, снимката не лъжеше, и затова всички се оживиха и суетнята стана още по-голяма. След като вече минаваше 19и30, а тълпата се беше разрастнала и негодуваше че я държат на студено, отвориха портите и стана чудо! Всъщност стана меле и доста хора увиснаха във въздуха от напора, идващ отзад. Това не ни попречи да се вредим измежду първите и веднага след това отново зачакахме, във фоайето, пред самата врата на залата. Една бърза разходка до гардеробната, и олекнал с няколко кила от коженото яке, и съвсем безкомпромисно изтласкван напред от тълпата, влязох в залата. Не успях да се вредя за 1ви ред, но намерих място зад едни ниски първоредци и работата се уреди. Към 20 и нещо първи излязоха сънародниците от Project Arcadia. Сносна група, която, както научих постфактум, не бяха свирили наживо досега. Но пък израдваха тълпата и вече на сцената идваха 'талянците от Eldritch, които пък нещо не ме грабнаха, не свириха лошо, но не ме грабнаха. Изтърпях ги някак си, а после сцената се опразни, и само техниците подготвяха инструментите. Трябва да се отбележи за тъп гаф на същите, когато се опитаха да настроят синтезатора на iBob: мъчеха се, мъчеха се, та накрая самия Bob излезе, бутна 2 копчета и го оправи. За 5те си седкунди на сцената, той получи окуражаващи аплодисменти и подсвирквания от по-внимаващите в тълпата. И ето че зазвучава акустичното интро от Into the Fire, и ето че силуетите шават там в тъмнината, и ето че Firewind са на сцената и това, за което сме дошли започна! След това всичко ми е размито, просто публиката се взриви от кеф, и последваха много парчета от новия албум, и няколко от старите. Също както на концерта на Камелот, съдейки от спорадичните безпричинни усмивки на лицата им, бе видимо че гърците се кефеха на подивялата публика, и публиката се кефеше още повече че групата им се кефи. Затворения цикъл на този параграф-22 беше оказа голям ефект върху музикантите и на няколко пъти вокала Apollo и китариста Gus падаха на колене на ръба на сцената и почти лягаха върху гората от ръце, простряна към тях. Не е нужно да се споменава с какво те зарежда пипването на китарата му, при това докато човека си свири.
След биса дойде време да си ходим, но нали сме упорити, решихме да се повъртим малко из фоайето на залата. На мен ми щукна да излеза да проверя зад залата, дали firewind няма да се измъкнат през сервизния вход. Естествено, там имаше само мръсни коли и кален сняг. Тъкмо влизам обратно в залата и се оказва че те си застанали зад мърч щанда и си дават автографи и снимки... Парадоксално, този момент като че ли беше по-добър и от самия концерт, хех. А пък концерта беше на ултраниво (тук вече си признавам, че е на едно ниво с този на Камелот). Така че се надявам че добивате представа за какво иде реч. Обрахме всички автографи и снимки, освен с басиста, който по незнайни причини се беше каширал нейде. Веднага прави впечатление отношението на групата, много земно и приятелско, а Gus и Apollo, след всеки автограф и/или снимка, се ръкостискаха с феновете и постоянно повтаряха Thank you, thank you. Е как да не ги заобичаш :D На всичкото отгоре успях да придърпам клавириста Bob и веднага, ухилен до уши, му отпрах ударния въпрос "Кога смятате ли да дойдете пак?". Той ми разясни че едва ли ще е тази година, понеже сега записвали нов албум (оу йеа), който щял да излезе началото на 2010, но нека да бъда сигурен че ще се върнат, а и вече имали записани 3-4 песни от новия албум. После обясни, че не били спали от два дни заради пътуванията, и изрази надеждата си че сме останали доволни от концерта. Аз щях да направя комента от сорта на "А вие доволни ли останахте от нас?", но в същия момент една групичка го отмъкнаха за снимки. Успях да побъбря и с Apollo, който има неочакван глас наживо. А може-би е бил пресипнал от пеене. Както и да е, той не беше толкова щедър с детайлите за новия албум, но пък също обеща че няма да ни се размине второ гостуване. След това всички си тръгнаха, ужасно изтощени, защото и групата, и публиката се бяха раздали до краен предел.
1:49AM 12.01.2009
