Чак когато ти писне от всичко на земята, тогава ще отправиш поглед към звездите.Затваряш вратата, виковете заглъхват. Тръгвате, събеседника ти води монолог. Добавяш нещо.
След малко оставаш сам, продължаваш в тъмницата. Нейде в далечината мъждука улична лампа, а над теб се разкриват звездите.
Отново изминаваш пътя само заради самия него. Дестинацията не е от значение, понеже веднъж пристигнал, пак ще впериш поглед в следващата цел. Така де, в следващото пътуване.
Вече пристигнал, осъзнаваш че може да си там горе, и да обикаляш от една звезда на друга... вместо по тези тъмни улици, от една мрачна къща - на друга.
